Език: BG
 
 
Телефон за връзка: 089 330 0630
 


Местоположение

Комплекс Кедъра

Комплекс Кедъра е разположен в местност Бялата чешма и Дъбравата, заобиколен от уникална природа и впечатляващи исторически забележителности.

Аладжа манастир

Аладжа манастир възниква около 11-12в., когато там започва заселването на аскетите-монаси. Пещерите му обаче са обитавани още през ранно византийската епоха и от тогава датират първите археологически материали намерени там – монети и няколко керамични парчета. През годините на Втората българска държава под влияние на исихасткото движение скалната обител достигнала своя най-голям разцвет. Животът в манастира заглъхва в началото или в средата на османското владичество.

За първи път името на манастира "Аладжа" (на турски "пъстър") е споменато през 1832г. от руския археолог Виктор Теплеков, който по това време прави разкопки в Северна България. Първото цялостно проучване на манастира е дело на К. Шкорпил, който през 1889г. изследвал пещерите и им направил конструктивен план. Създаденото от него и брат му Варненско археологическо дружество и музей поемат стопанисването на манастира. През 1912г. Аладжа манастир е обявен за народна старина, а по-късно - през 1957г. за паметник на културата от национално значение.

Златни пясъци

Първата копка на Златни пясъци е направена през 1956 г. Изграждането на почти всички големи хотелски комплекси и увеселителни заведения, включени в първоначалния план на курорта, отнема около 10 години. Според идеята от онова време курортът е трябвало да съчетава възможността за семеен туризъм край морето с потенциала на един от най-реномираните балнеолечебни центрове у нас. Проектът на курортния комплекс е възложен на екип от 30 български архитекти, а изграждането му минава през три етапа. През първия са били построени малки, главно двуетажни хотели по плажната ивица. По-късно се появяват хотелските комплекси и увеселителни заведения на втора и трета линия.

Последният етап от строителството на Златни пясъци е приключен през 1966 г. Така на практика в България започва и развитието на мащабна програма за налагането на страната като европейска дестинация за морски туризъм.

Балчишки дворец

Кралицата на Румъния – Мария Единбургска харесва много завладяната българската земя, мекия климат, топлата морска вода и живописните балчишки скали. Причините и изборът на място за построяването на новата й резиденцията обаче е предопределен от политически съображения за маркиране на окупираната територия като румънска и то в най-южната й възможна точка.

Дворецът включва два основни елемента – сграден фонд и Ботаническа градина с парк. Част от парка е превърнат в научна ботаническа градина, която се стопанисва от СУ "Св. Климент Охридски". Всичките 46 сгради, 170 архитектурни, археологически и исторически паркови елементи и недвижими и движими паметници на културата са под управлението на Държавен културен институт "Културен център" Двореца", второстепенен разпоредител на бюджетни кредити към Министерство на културата. Най-важната природна даденост на Двореца е изобилната и кристалночиста вода на изворите "Бял кладенец" и "Чатал чешма". Тя е протичала през малка долина и е задвижвала воденичните колела на мелниците в местността. В архитектурата на двореца се преплитат старобългарски, готически, ориенталски, мавритански елементи. Комплексът включва още спомагателните постройки и редица вили.

Евксиноград

Строен е за лятна резиденция на княз Александър I Батенберг през 1881-1885 г. Първоначално резиденцията е била наречена *Сандрово* (по умалителното име на италиански език на княза - Sandro) но през 1893 г. княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска я преименува на *Евксиноград* (Гостоприемния град) Модерният дворец и градините му са дело на княз Фердинанд I. Първоначалният проект за главната сграда на двореца Евксиноград е изготвен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер във френски шато-стил „Луи XIII“ (фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовникова кула). Сградата е довършена от швейцарския архитект Херман Майер с участието на арх. Никола Лазаров през 1890-те г. и се възприема като един от най-изящните примери на архитектурата в България след Освобождението. Главната сграда е на 3 етажа. На първия са приемните зали, музикална зала и салон за вечеря, на вторият са били разположени спалните на царското семейство, а третият е бил предназначен за персонала. Оригиналната мебелировка е изработена от махагон и орехово дърво, а огромният и тежък полилей, украсен с царската корона и златни френски лилии, е дар от Бурбоните. Бравите на вратите за тоалетните също са украсени с герба на цар Фердинанд І.

 
Въведете Вашете местоположение в полето върху картата и системата ще изчисли разстоянието
на което се намирате от комплекс “Кедъра” и ще Ви покаже най-удобния маршрут.